Salseros
User
Junior Boarder
| Posts: 14 |   |
Karma: 1
|
История за несподелената любов на един мъж ... - 2007/01/10 23:44
Всичко започна през есента на 2002-ра година. Тогава бях почти на 17 години. Младо, срамежливо и чувствително момче, което беше преживяло преди това само една истинска, несподелена любов.
Живеех с майка си в беднотия. Баща ми си имаше друго семейство. Времето беше такова, че не всяко семейство имаше у дома си компютър, така че се лишавах от закуска в училище и ходех пеша всеки божи ден, за да спестя пари и на края на седмицата да отида заедно с приятелите си на интернет зала. Докъто приятелите ми си играеха на нещо, аз разглеждах сайтове и влизах в чатовете. Там открих и нея - моята най-дълга несподелена любов. Тогава направих грешката да се видя с нея. Тази моя постъпка спокойно бих определил като ключов момент от живота ми, понеже тя е основата на много последвали през следващите години събития.
Бяхме се разбрали, че аз, тя и още една нейна приятелка ще ходим на дискотека. Бях в оречения час на съответното място. Тя ми прати съобщение на мобилния телефон, че ще закъснее с около 10 минути и да ги изчакам. Направих го. Те дойдоха. Нейната приятелка беше по-отракана и първо се запознах с нея - приятно момиче с видимо весело настроение. Ето, че дойде моментът на запознанството ми с въпросната девойка. Беше толкова красива и невинна. Понеже беше нисичка, те навдигна очи и ме погледна. Тогава бях покусен. Този поглед и усмивка никога не ще забравя. Това беше любов от пръв поглед.
В дискотеката се опитах да завържа някакъв разговор с нея, но беше прекалено шумно, а и когато човек е влюбен загубва ума и дума. Не бях подходящо облечен за дискотека. Носих кожено яке и поуловер под него, така че стоях на една таборетка и не свалях поглед от нея. Тя в същото време си говореше с някакъв нейн познат. По едно време седна в него и си продължиха разговора. А аз, глупакът не знаех какво да направя. Това ни беше първата среща все пак. Постоях още малко в дискотеката и си тръгнах. По пътя към вкъщи постоянно си мислех за нея, бях влюбен.
Дойде зимата, беше студена и тежка. Разболях се и не излизах от вкъщи, но мисълта ми за нея не ми даваше мира. Не можех да спя, не можех да ям, дори не бях способен да си уча уроците, понеже мисълта ми беше заета. В умът ми беше само тя. Когато отивах до някоя интернет зала да си чатя с нея и я канех на кафе, тя винаги отказваше. Това не беше веднъж или два пъти. Аз бях упорит и не губех надежда. Единственото ни общуване беше чрез интернет. С времето научих много неща за нея и още повече я обикнах, но не знаех как да и го кажа. Не знаех как ще го приеме и ме беше страх да не я загубя.
Втория път, когато я видях беше за малко. Пребирах се от Централна гара към Кършияка. Видяхме се на Иван Вазов Бях много развълнуван Всякаш исках да и кажа нещо, но не можех. Само я гледах, тя ми чистити новата прическа и след една пленителна усмивка ми каза чао. Това беше пролетта на 2003-та година. Исках да и разкрия моите чувства, но не и по интернет. Умоялвах я, едва ли не, да излезе с мен на кафе, за да и го кажа, но тя винаги отказваше. Страдах и бях нещастен, сърцето ми се късаше. Чувствата ми към нея бяха искрени и истински, но като че ли някаква зла сила я караше винаги да ми отказва за среща и да ми разбива сърцето.
Общуването ми с нея по интернет продължаваше. Чудех се каква тема да започна, за да и е интересно и да си пприказва с мен. Не знаех какво да правя. Страх ме беше да не стъпя на криво. Изживявах се дори като кошче за душевни отпадаци. Изслушвах я, давах и съвети, мислейки, че по този начин ще се сближа с нея и ще и разкрия най-накрая чувствата си.
Третия път, когато я видях беше през юни 2003-та. На централния площад в Пловдив имаше "бир фест" - концерти на различни певци и групи и шатри, под които хората пиеха бира. Имах среща там с един познат, да му връщам една видеокасета. Търсейки го сред тълпата видях нея. Беше прекрасна, истинска принцеса. Тя беше там с една нейна приятелка. Приказвахме си около половин час и те си тръгнаха. Аз пак не свалях поглед от нея и я гледах влюбено.
Продължавахме да си чатим като не губех надеждата, че някой ден ще бъдем заедно. Мина се поивече от половин година до следващата ни среща. Тя беше за част от секундата. Просто размяна на погледи. Взехме да си пишем по-рядко. Това не означаваше, че съм спрял да я обичам. Точно напротив, любовта ми към нея никога не е спирала. ВИнаги е била толкова силна, колкото и в началото, още когато се запознахме.
Имал съм множество други връзки през това време, но никога не съм спирал да си мисля за нея. Беше изключителна рядкост да се видим, а и нямахме общи приятели, за да поискам помоща от някой, който да успее да ни пресече координатите. Единствения начин за общуване с нея си оставаше интернет. Вече имах компютър вкъщи и си приказвах с нея по-редовно. Разменяхме си снимки и музика. Като че ли надеждите ми се засилваха. Вярвах, че тази моя съкровенна мечта ще се превърне в реалност и ще бъда с нея, ще се чувствам щастлив.
Пак последваха множество покани от моя страна и тя пак ми отказваше под предтекст, че си имала приятел, който е много ревнив и не можела да излезе с мен. Нямах друг избор, трябвашеда приема и този факт. Така времето минаваше, а аз се чудих какво да направя, че да я изведа на кафе, да и кажа какви чувства имам. Минаха се 3 години. Аз продължавах да я обичам. Не се отказвах, исках и аз да бъда истински щастлив. Като гледах влюбените двойки по парка се натъжавах. Искаше ми се да съм на тяхно място. Но уви, съдбата не се оказа благосклонна към мен. Всичките гаджета, които имах през това време бяхабез значение за мен. Аз си мислех за нея, обичах я и исках да бъдем заедно.
През лятото на 2005-та я виждах по-често. Тогава работих на главната и тя минаваше от там от време на време. Но за съжаление беше с приятеля си. Когато се спираше да си поговорим, аз виждах нейния поглед. Гледаше ме така, всякаш има нещо да ми каже, но нещо я спираше. Усмихваше се непрекъснато, а аз се разтапях. Искаше ми се да я прегърна. Чувствах я толкова близка, а всъщност, тя по никакъв начин не ме допускаше до себе си.
По същото време се появи и една наша обща позната, която успя да създаде само интриги. Това ме отдалечи от моята несподелена любов още повече. Към края на 2005-та година разбрах, че тя е скъсала с гаджето си. Изчаках да се минат няколко седмици, и когато тя продължаваше да ми отказва среща, аз реших, че е крайно време да и го кажа по интернет. Хем да не се измъчвам повече, защото нямах сили да чакам, хем за да не я изпусна и да тръгне с някой друг, който пак ще я накара да страда. Доста глупава постъпка то моя страна, но в онзи момент не можех да оправлявам действията и постъпките си. Тогава тя разби сърцето ми напълно. Каза ми, че не искала да бъде с мен. Нямало тръпка... Това разби и надеждите ми. Тогава осъзнах, че тя още в миналото ме е поставила в графа приятели, а не в такава за потенциални бъдещи гаджета. И това е така, защото нямах достатъчно контакти с нея. Тя ги блокираше още в зародиш.
Всички тези обстоятелства ме накараха да потърся помощ от едни майстори на свалката и бързия флирт. Те ме научиха на много неща. Предадаха ми много житейски опит. С някои от тях останахме и добри приятели до ден днешен. Промених се много, сложих маска, която ми прекрива същността. Научих се да ползвам адски много умения, изградени на базата на психологията, които бяха на едно доста виоко ниво, за да свалям момичета, да се харесвам на хората и да постигам целите си. Това общество ме превърна до някаква степен в човек с мъртви чувства. От Миналите ми страдания, а и от допълнително от предаваната ми психо нагласа, дойде момент, когато нищо не можеше да ме трогне. И всичко това докъто през лятото на 2006-та не я видях още няколко пъти. Тогава осъзнах, че към нея винаги ще имам чувства и че любовта ми към нея е по-силна от най-добрите психически нагласи. Тя беше моят "проблем - Единствена"! Това 2006-то лято общувахме повече от всякога на живо, но ... тя пак не ме допусна до себе си, въпреки, че и личеше, че не съм и безразличен. Това мога да го определя чрез моите добри психологически познания и чрез фактът, че тя взе моя снимка за документ, която изпадна от портфейла ми и си е пребра.
Ето че дойде и есента на 2006-та, с нея и друг момент от нашите взаимоотношения. Една вечер и писах в ICQ, тя не ми отговаряше, писах и и в Skype - тя пак не отговаряше, а в същото време я гледах как пише в mIRC. Много се ядосах на това нейно темерудско държание и я изтрих от контактните ми листи. Изтрих нейните снимки в телефона ми, снимките и от компютъра ми, които бяха повече от 15-20. И не я потърсих повече. Към края на годината и пратих SMS, с който да и чиститя рождения ден. След 10-тина дни и аз получих такъв за моя рожден ден (дали беше само размяна на жестове ?) и това беше ...
Имам чувства към нея, уважавам я много, обичам я, но вече нещата са по-различни. Мисля по друг начин. Щом за тези 5 години съдбата е против това, а и въпросната девойка ако искаше можеше да ме потърси, няма какво да направя повече.
Пиша тази история, не защото искам да постигна нещо с нея, а защото смятам, че така се разделям с траен проблем, които тая в себе си. Слабо ме интересува дали тази история ще бъде компромат срещу мен. Аз не се срамувам от грешките си, не се срамувам и от чувствата си. Сега, когато вече много хора знаете моята история и не я тая в себе си, мога да я загърбя и да обърна повече внимание на професионалната си реализация.
На този свят любов няма. Всичко е игра на чувства и човек е създаден, за да страда. Когато не можеш да промениш нещо, ти се приспособяваш към него, а когато изкуствено променш съдбата си, природата се обръща срещу теб. Защо ли ? Един Бог знае ...
09.01.2007
|
|
|
The administrator has disabled public write access. |
rara
User
Gold Boarder
| Posts: 51 | |
Karma: 1
|
Re:История за несподелената любов на един мъж ... - 2007/01/11 00:12
В интерес на истината, очаквах, че историята ще завърши със случайна среща на урок по салса или парти и след това всичко в розово, но така май се случваше в латино сериалите.
Не съм съгласна, че човек е създаден за да страда и че любов няма. Вероятно има истинска любов, взаимна и чиста, даже някои твърдят, че са преживели такава. Лично аз смятам, че любовта е обратно пропорционална на познаването на обекта на влюбването. т.е. колкото по-малко познаваме някого, толкова е по-вероятно да сме силно влюбени. Несподелената любов е най-изстрадана и разтърсваща, защото човекът, в когото сме влюбени не е имал възможността да ни разочарова и да разкрие всеки детайл от характера си, за да открием какво не ни харесва. В нашите очи е той е идеален и всичко, което прави и казва е невероятно хубаво. Не случайно чувствата са най-силни в началото на всяка връзка. Тогава е интересно, прекрасно,въллнуващо и т.н.
Девойката може и да не е толкова мила, невинна и прекрасна, може само да е хубава. Но каквото и да е - явно така е трябвало да стане и след време вероятно ще разбереш, че така е било по-добре.
Човек може само да избере начина, по който да погледне всяка ситуация. Може да избере дали да види хубавото, лошото или нищо. Човек не може да избере единствено кога, къде и как да започне и да завърши житейския си път /с изключение на умишленото посегателство в-у собствения живот, но това е една друга тема, която май е по-добре да не обсъждаме в този форум.../.
|
|
|
The administrator has disabled public write access. |
Tedy
Admin
Admin
| Posts: 470 | |
Karma: 11
|
Отговор:История за несподелената любов на един мъж - 2007/01/11 00:23
Salseros написа:
....
Пиша тази история, не защото искам да постигна нещо с нея, а защото смятам, че така се разделям с траен проблем, които тая в себе си. Слабо ме интересува дали тази история ще бъде компромат срещу мен. Аз не се срамувам от грешките си, не се срамувам и от чувствата си. Сега, когато вече много хора знаете моята история и не я тая в себе си, мога да я загърбя и да обърна повече внимание на професионалната си реализация.
На този свят любов няма. Всичко е игра на чувства и човек е създаден, за да страда. Когато не можеш да промениш нещо, ти се приспособяваш към него, а когато изкуствено променш съдбата си, природата се обръща срещу теб. Защо ли ? Един Бог знае ...
Първо искам да ти кажа добре дошъл в Салсабор ако за първи път пишеш!
Второ историята е прекрасна и не е точно така, че ще се освободиш от нея. Тя ще е с теб винаги  !
Трето доста често се получава така поради страх от другата страна!
Четвърто не си имал стратегия за да я спечелиш така да се каже. И явно не си бил готов да направиш всичко в рамките на разумното за да сте заедно. Ще ти дам един малък пример - 1996-та година, аз 3-ти курс в Минно-Геоложкия Университет София. Бяхме на купонче за Великден и тогава я видях и се почуствах като теб с допълнението, че сякаш някой или нещо ме ззведе при нея. Взех и телефона и цял месец не искаше да се видим все нямала време! Тя се обаждаше по телефона и си говорехме и доста рядко излизахме. В последствие разбрах, че даже не ме е харесвала и ми се подиграваше на Р-то зад гърба ми. Обаче дойде Септември същата година и тя каза да останем приятели аз се съгласих и пожелах лека вечер. Не я чувах може би 1 седмица и тя се обади и каза, че иска да ми каже нещо. В момента който се видяхме даже нямах време да реагирам тя ми се хвърли на врата и каза, че ме обича и така бяхме заедно 7 години и половина. С това исках да кажа, че никога не се знае. Това само приятели съм го слушал както и после обратното и винаги съм държал така и да си остане, не за друго а за да си понесе отговорността от избора, дори и да съм искал нещо повече съм си отивал. Просто се научих да казвам НЕ дори и да обичам ! И се гордея с това!
Пето любовта съществува и в това съм убеден и сигурен!
Шесто човека не е създаден да страда, напротив !
Седмо Бог няма !
Осмо природата НИКОГА ама НИКОГА не е била срещу теб, а просто ти не си разбрал добре какво ти казва. Потърси Личната си Легенда . Когато искаш нещо много силно цялата Вселена ще ти помогне (пак от опит, може да ти разкажа, като дойда в Пловдив ).
Девето проблема е бил изцяло в теб .
Не спирай да мечтаеш и да живееш живота си ! Каквото е писано ще стане !
Редактирано от: Tedy, на: 2007/01/11 00:57
Do not go where the path may lead, go instead where there is no path and leave a trail...
КИРИЛИЦА ей ТУКА |
|
|
The administrator has disabled public write access. |
Castro
User
Platinum Boarder
| Posts: 192 | |
Karma: 18
|
Отговор:История за несподелената любов на един мъж ... - 2007/01/11 00:54
Да, наистина трогателна история. Съгласен съм с казаното от Рара, както и със точките на Теди, с изключение на №7 - знае ли се?
Винаги съм се чудил докъде може да стигне силата на изповедта(защото тази история я разбирам точно по този начин)и дали наистина има силата да облекчава и освобождава обремененото съзнание!?
Браво, за смелостта да изразиш със думи болката си!
ПП Само едно нещо мъчи любопитството ми - защо реши да напишеш това точно във този форум?
|
|
|
The administrator has disabled public write access. |
Salseros
User
Junior Boarder
| Posts: 14 | |
Karma: 1
|
Отговор:История за несподелената любов на един мъж ... - 2007/01/11 01:31
tedy, писал съм и преди в стария форум на стария дизайн, но не повече от 3-4 теми за 7-8 месеца.
Castro, пуснал съм я в 10-тина форума ...
извинявам се за флъд-а, просто исках да я прочетат повечко хора, за да мога да се успокоя, че не е пазя само за мен 
|
|
|
The administrator has disabled public write access. |
Tedy
Admin
Admin
| Posts: 470 | |
Karma: 11
|
Отговор:История за несподелената любов на един мъж - 2007/01/11 01:48
Спокойно, поучителна е историята ти !
Do not go where the path may lead, go instead where there is no path and leave a trail...
КИРИЛИЦА ей ТУКА |
|
|
The administrator has disabled public write access. |
indra
User
Junior Boarder
| Posts: 6 | |
Karma: 1
|
Re:Отговор:История за несподелената любов на един мъж - 2007/01/11 10:20
Tedy wrote:
Седмо Бог няма !
2007/01/11 00:57
смътно ми напомни един белградски графит (това е надпис не стена, не пълнеж за молив):
"бог е мъртъв" ницше
и малко по-надолу на същата стена:
"и ницше е мъртъв" бог
а по темата бих казала - аман от осмомартенски драматизъм...
|
|
|
The administrator has disabled public write access. |
Mixy
User
Platinum Boarder
| Posts: 81 | |
Karma: 2
|
Отговор:История за несподелената любов на един мъж - 2007/01/11 11:01
Относно т.7 - хубаво е винаги да имаш едно на ум ...
|
|
|
The administrator has disabled public write access. |
|
Forums 
