|
Като пряк наблюдател и участник в развитието на латино танците и в частност салсата в София, бих искал да опиша хронологията й, така както я видях и усетих. Всичко започна около 1993 година.
Бях се върнал от Щатите след 20 години отсъствие от България, свикнал с големите, пищни, ежедневни латино купони в Ню-Йорк и Ню Джърси и започнах да търся в София нещо подобно. Разбрах че никой в София не бе запознат със социалните латино танци от типа салса, меренге, бачата, сон, калипсо,кумбиа, ламбада, бразилска самба, аржентинско танго и много други.
Единствено се знаеше за латиното в тесните кръгове на състезателните танци и то конкретно за състезателната самба, ча-ча, румба, пасо добле. Немислимо беше да се намери място където да отидеш вечер, да намериш сродни души социални танцьори и да се забавляваш.
Точно когато се бях отчаял съвсем, чух че някакви кубинци организират латино вечер в дискотека "Клуб 33" в студентски град всяка сряда. Едвам дочаках срядата и се запътих към дискотеката, не знаейки какво да очаквам. Разбира се, то нямаше какво толкова да се очаква.
Целият купон се състоеше от едно малко ядро от въодушевени кубинци и южно-американци, заобиколени от шепа българки които се опитваха усилено, но неуспешно да ги копират, а останалите клиенти бяха една тълпа озадачени студенти и студентки. Когато се опитвах да поканя някое момиче то свеждаше срамежливо поглед и ми обясняваше че "това нещо" не го може.
С две думи положението беше трагично - малко танцьори и още по-малко танцьорки. Ядрото на купона тогава бяхме следните: Анхел Лопес (всеизвестния сега), Мигел малкия (също всеизвестен сега), Мигел високия, Франциско, Тео зъболекаря, Луис боксьора, Сенони (първия латино DJ), а от жените Елена, Мила, Ани, Зорка, Таня и няколко други по-нередовни.
Танцуваше се само и изключително кубинска салса поради явни причини. Моята поява тогава, а и до ден днешен се приемаше като някакво нарушение на идилията САЛСА=КУБИНСКА САЛСА. Аз бях първият, и до ден днешен все още единственият, който танцува автентична Ню-Йорк салса.
Мъжете ме гледаха с недоверие, а жените с недоверие от типа "Ама този танц какъв е? Та това не е салса!". Това беше малкият проблем, голямият беше, че просто нямаше много дами, които можеха да танцуват латино. Решението на проблема беше сами да си ги учим. Само че представете си колко е забавно вместо да излезеш и да си потанцуваш малко с колежка от твоята класа, постоянно да учиш някого на елементарните стъпки, постоянно да броиш 1-2-3-стоп и т.н.
Не мина много време докато мъжката част не реши, че трябва да се направи по-организирано и масово обучение на дами. Един ден Тео предложи на ръководството на "Клуб 33" да показва БЕЗПЛАТНО салса и меренге (да тогава беше така, салсата се показваше от нас на всички съвсем БЕЗПЛАТНО) 1 час преди самия купон, за да могат дамите да дръпнат и да имаме, ние мъжете, с кого да танцуваме. Аз пък предложих на Тео да му асистирам в някои уроци, защото на тях идваха предимно дами, а те си нямаха кавалери. Кога аз, кога някой друг, всеки който беше свободен, ходеше да помага на Тео в първите уроци по социално латино в София.
Идеята беше прекрасна, тя бързо се разрастна в неочакван ентусиазъм, и "Клуб 33" се наложи като центъра на салса събитията в София и най-вероятно в цяла България. До тогава никой не беше чувал да е имало нещо подобно на друго място в България. Сенони беше DJ пускаше музика от касети и имаше малко CD дискове. Тео имаше най-много CD музика - поне 20-ина диска в началото и всеки път, когато ходеше в Германия, носеше по няколко нови, на които ние се радвахме като деца. По това време, въпреки изброените трудности, купонът беше невероятен. За мен тези дни бяха много по-весели, по-спонтанни, по-незабравими отколкото сега, когато салсата вече се е превърнала в бизнес. Нямаше го комерсиалния елемент, нямаше ШКОЛИ, нямаше руеди, нямаше заучени положение, нямаше клики, кръгчета и интриги. Всички бяхме в един кюп и всички се веселяхме от сърце.
Започна да се усеща от някои хора, че цялата тази веселба мирише на пари...и според мен в този момент нещата започнаха да се развалят. Вярвам, че не съм изненадал никого с това си мнение.
Първите сериозни опити всичко това да се комерсиализира се започна от кръгчето "Латина Линеа". Ядрото на тази организация бяха Шейни, Пепи и още едно момче, на когото не помня името. Пепи беше DJ, Шейни беше "бизнесмена", а другото момче така и не разбрах какво правеше. Никой от тримата не танцуваше добре, но се оказаха добри бизнесмени и наводниха голям брой дискотеки с оферти да предложат това което вече беше факт в "Клуб 33".
Първият им пробив и успех беше в дискотека "Кънтри клуб". Дискотеката беше една отвратителна дупка в Студентски град, на която входът смърдеше на тоалетна, с миниатюрен дансинг колкото за 5-6 двойки, където често ми се налагаше да чакам някой да напусне дансинга за да се включа на освободеното квадратче, но все пак имаше вече още едно латино парти и то в събота вечер. Там събитието се задържа доста време, по моя памет почти година. Въпреки отвратителните условия всички бяхме доволни и щастливи че си имаме второ място за латино.
Скоро се появи латино в дискотека "City" в подлеза на НДК и това вече беше първия сериозен пробив на "Латина Линеа". Дискотеката беше читава, макар и с малък дансинг, беше в центъра и беше приятна и чиста. Там купона можеше да се сравнява с този на "Клуб 33". София вече си имаше поне 3 места където ходеха всички от първоначалното ядро, а това ядро събираше като магнит все нови и нови ентусиасти. Вече става дума за 1994-5 година.
Имаше и други мимолетни прояви на латино в дискотеки като "Анаконда" и др. Повечето такива инициативи не траеха дълго защото собствениците на клубовете очакваха мигновени успехи и нямаха търпението да изчакат хората да научат и свикнат на събитието. Освен това танцьорите в София все още бяха малко и всяка една нова дискотека "разводняваше" пазара и не можеше да захрани с клиенти изникващите като гъби клубове които рекламираха латино вечер.
Една от дискотеките обаче успя да пробие и да събере почти всички латино ентусиасти и това беше "Астория", там ставаха едни от най-посещаваните и незабравими купони.
Друг такъв успешен пробив беше клуб "Червило" с прословутата рекламна кампания "Фанта фиеста". Там започнаха като DJ и инструктори Тео и след това се изредиха почти всички които са свързани с латиното. В тази дискотека до ден днешен все още има латино танци и уроци и печели наградата за най-дълготрайния латино купон в страната.
Втория голям професионален пробив на комерсиалната салса стана под опеката на Грета от Грета спорт в комплекса Спартак. Грета често идваше в "City" и реши първа да внедри латиното със спортния си клуб като начин за поддържане на добра физическа форма. Така се появи първата официална "школа" по латино с инструктор Анхел. Тази школа съществува и до ден днешен и тя е една от главните причини днес да има хиляди подготвени танцьори и танцьорки по салса, меренге, бачата и други.
Някъде около средата на 1995 година ми се губят 6 години от историята на салсата в България.
Ще помоля някои от моите приятели и колеги да попълнят в тази статия годините 1995 до 2001. През 2001 година се появих отново като пуснат с парашут в пустинята в латино сцената на София. Очакваха ме големи изненади наистина. Открих един силно разработен и добре организиран пазар. Вече усилено и редовно работеха редица заведения с традиция в латиното: "Салса плюс", "Червило", "Амор", "Дали", "Ел Корасон", "Карамба" и други.
Най-приятната изненада беше да констатирам, че вече навсякъде изобилства от напреднали латино танцуващи. Другото наблюдение беше, че вече както по цял свят дамите многократно надвишаваха кавалерите. Въпреки че явно вече да танцуваш латино в България не се счита за екзотично занимание, все още масово мъжете не се впечатляват и не се стремят да се научат да танцуват. Седят по купоните като пукали, пият бира говорят си "мъжки неща" и оставят жените си да се чудят как да се повеселят.
Другата интересна констатация беше че в София се е получило нещо като силна доминация на една школа върху всички останали - няма лошо. Комбинацията Памбос-Шейни се е оказала силна и те са успели да се наложат доминиращо в този пазар.
На пръв поглед се зарадвах от този факт мислейки, че поне двама души в България са успели да се обединят с обща цел, когато всички подобни опити в миналото да се направи нещо такова бързо и сигурно са пропадали. Започнах да обикалям с интерес и любопитство школите и клубовете. Много бързо си дадох равносметка, че това привидно развитие на пазара не е довело до положителни резултати.
Смело и открито заявявам, че днешните купони, макар и по-големи, по-посещавани, по-организирани и по-бляскави на пръв поглед, нямат нищо общо с миналите. Днес всичко е комерсиализирано, изкуствено и някак си дървено. Между школите, клубовете и дори много от инструкторите има интриги, преплетени бизнес и лични интереси, съображения и т.н. Споделял съм тези мисли и чувства с някои от първите участници в сагата и повечето са съгласни с моето мнение.
Ето няколко примера. Сега се случва често да поканиш някого на танц и да те попитат "ти от коя школа си?", тоест търси се отговор на скрития въпрос "ти от нашите ли си или от другите?". Сега на учениците от някои школи се забранява от учителите да показват фигурите, които са платили да научат под заплаха от изключване. Всеки е учил от някого и никой няма право да налага вето над разпространението на танцови стъпки, особено ако си платил за наученото. Какво да кажем ние старите, които години наред показвахме с радост на всички това което знаем и то съвсем безплатно.
Сега почти на всички купони се изтърсва едно мощно ято от ученици на известна школа, избутва безцеремонно клиентите на заведението настрани от дансинга, и започва най- демонстративно да си прави реклама като изиграва до болка познатите руеди (това е синхронно танцуване в кръг на няколко заучени фигури) или други предварително зазубрени в школата редички. Всички си плащаме еднакво вход за дискотеката, но въпросните хора обсебват дансинга когато и както си решат, и буквално натрапват рекламата си над всички останали.
Другото нещо което не ми харесва е, че сега хората, които масово излизат от школите, танцуват еднакво като папагали. Ако някой дойде в София от чужбина и започне да танцува се отличава на дансинга като черна овца в стадо. На такива, повечето от програмираните танцьори гледат с пренебрежение, защото не е от "техните", защото не танцува по техния начин. Навсякъде по света хората гледат с интерес на различното и се опитват да се обогатят. Тук по школите отявлено се отрича опита на хората, които са се занимавали със състезателни, стандартни или други танци. Казва им се, че това което знаят отпреди ще им пречи и трябва да го забравят.
Това което се натрапва настойчиво на хората е че салсата трябва да се танцува по кубински, по стриктно показания начин. Сега като погледна на дансинга виждам папагали, а не хора които се "кефят" на това да си интерпретират танца така както го чувстват. В школите не се казва на дамите да се научат да следват кавалера, а ги карат да зубрят фигури. В школите не се набляга на красиви и елегантни движения, а на запаметяване на фигури.
Аз танцувам от 20+ години и виждам тези неща. Може би за повечето от вас тези съображения не са важни, но всеки има право на мнение. Нас в Ню Йорк ни учеха точно обратното: мъжа води и импровизира според настроението и музиката- дамата следва. Ето това липсва в салсата в София. Много хора излизат и танцуват за да покажат колко сложни врътки са научили, а не за да се забавляват. Вярвам, че след още няколко години, когато у нас навлязат интернационалните школи по танци, всичко ще си дойде на мястото.
... Но дотогава давайте да си танцуваме за кеф и хич не се притеснявайте, ако някой до вас се върти 5 пъти в секундата, това не е танц а акробатика, ако някоя двойка до вас се е преплела като върбови клонки, това не е танц, а китайско мъчение, в танца има само две правила: първо да си в такт, второ НА ТЕБ ДА ТИ Е ХУБАВО.
|
History 
