Един от важните моменти в по-новата салса -история е появата на Раул и Алфредо. Информацията ми за двамата е твърде оскъдна и ще си позволя да говоря общо за двамата, като силно се надявам техните ученици и приятели да вземат отношение по темата и да попълнят празнините в моя разказ.

Нямам спомен кога Раул и Алфредо се появиха в България. Знам, че в началото работеха като танцьори в "Карамба" и много рядко съм ги виждал на салса партита през 2002-2003г. Кога точно започнаха да преподават салса също не мога да кажа, но по груби сметки би трябвало да е около 2002-2003г. Тогава вече знаех, че имат школи, в които ходеха все още малко ученици. От този момент започнах да ги забелязвам често и по партита. В интерес на истината тогава, както и сега, по-често се появяваше Раул.

Навлизането им в салса-средите бе голяма атракция. Те бяха кубинци, при това- със силно присъствие на дансинга. Начинът, по който танцуваха, бе много различен от всичко, което бяхме виждали до момента. Това не бе класическа казино-салса- такава, каквато я знаем от "Танцувай с мен", нито пък салсата, която се преподаваше от Памбос, Анхел и Мигел. Не беше и новият стил ЛА, който тъкмо прохождаше у нас. В началото доста "авторитети" твърдяха, че това не е салса. Беше някакъв особен микс от казино, брейк, модерен балет и други танци, за които не знаех нищо. По-късно този вид салса бе наречен "салса-тропикана". Раул и Алфредо създадоха салса, в която вложиха знанията, натрупани от работата им в Тропикана.

В началото, /а и днес/, двамата бяха доста дистанцирани и сдържани по отношение на салса-средата. Това бе много нетипично поведение за кубинци. Не приличаха нито на Анхел, нито на Мигел, още по-малко пък на Памбос. . Първоначално двамата бяха тандем- доста често бяха заедно на партита, правиха съвместни танци, движеха се в едни компании. Напоследък това вече не го виждам- може би поради прекалената ангажираност на Алфредо.

Аз лично съм ходил само на две или три тренировки при Алфредо, мисля че през 2003г. Това, което бе най-характерното, беше танцуването на две. Опитах и се отказах. Прецених, че не е за мен. Не чувах музиката на 2 и разбрах, че няма да стане. Базовите движения бяха същите, което още повече ме бъркаше, тъй като пет години ги бях правил в друг ритъм. С това приключиха уроците ми при Алфредо на Спартак.

В този период освен на Спартак, Алфредо водеше групи и на други места- в Студентския дом, в една зала в Иван Вазов /или Белите брези- не съм сигурен/. В часовете му вече имаше доста ученици. За Раул знам, че също преподаваше поне на две места- в това число и в Салса плюс. За Раул със сигурност мога да кажа, че е работил съвместно със Зоя Анчева в началото, за Алфредо не съм сигурен.

В началото учениците на Алфредо и Раул бяха малко. Една значителна част от тях бяха танцьори, които бяха учили в други школи и търсеха нещо различно. Специално при Алфредо започнаха да учат доста от най-добрите салсероси от школите на Памбос, Салса малса, Мария и др. Това бяха момчета и момичета с много потенциал, които вече танцуваха добре, а някои имаха стаж и като инструктори- например Коста. Други пък впоследствие станаха инструктори- като Ваня, Наско и Захари. При Алфредо те получиха нов поглед върху салсата и определено научиха много нови неща. Най-добрите станаха пърформъри на неговата школа, а Наско и Ваня спечелиха и титла за своя инструктор- третото им място в Хамбург през 2004г. в категорията за аматьори. Алфредо в последните две години наблегна изключително много на подготвянето и представянето на собствени шоу-спектакли. Именно тези спектакли, в които участва и самият Алфредо, дадоха възможност на неговите ученици-пърформъри да добият увереност и голям сценичен опит. Алфредо стана още по-популярен след избора му за хореограф в Стар академи, което е голямо признание за уменията му на танцьор и преподавател. С това си участие той допринесе много за популяризиране на салсата в страната. Той бе любимец както на участниците в шоуто, така и на публиката, като за целта имаше специални социологически проучвания. Алфредо и Раул се радват на голямо уважение и обич както от страна на собствените им ученици, така и от повечето салсероси от други школи.

За Раул мога да кажа, че е може би един от най-добрите импровизатори и танцьори, който съм виждал. Соловите му изпълнения са невероятни и когато танцува сам, той показва в пълна степен своята музикалност, пластика и импровизаторски умения. Еднакво добре може да изтанцува както мъжка, така и женска партия и съответно- винаги е център на внимание.

И Раул, и Алфредо в момента развиват предимно ЛА- танцуване. За мен това бе неочаквано, тъй като в началото мислех, че ще наблегнат повече на автентичната кубинска салса. Факт е, че те самите избраха ЛА- този стил преподават и танцуват, съответно подготвят и състезателите си в ЛА-танцуване. Разбира се, техният ЛА е доста специфичен. В него има много елементи от брейк, модерен балет, гуагуанко. Това ги прави различни на фона на повечето ЛА танцьори у нас.

Раул и Алфредо са първите, които започнаха да преподават салса на 2 в България. Те дойдоха с това знание и съответно не са го учили тук, на място или впоследствие, както това се случи с Мигел, а от това лято- и с Памбос.

Раул и Алфредо са много добри танцьори, учители и хореографи. Идването им в България е голям принос към развитието на салсата, защото те показаха един нов вид кубинско танцуване- много различен от този на Мигел и Анхел, а и на всички останали.