Началото на края или начало без край

Или салсата в България от края на 1998 г. до сега през погледа на Vanko1, допълнена от klmklm, rosen, teddy, Tedy, tanyatasheva, irina, Pambos, gena, magi, el_teosalsero, Guliko,...

ПЪРВИТЕ ШКОЛИ И ПЪРВИТЕ ОРГАНИЗИРАНИ ПАРТИТА...

The Lord

Ще се опитам да бъда обективен, доколкото мога. Учил съм при пълната гама възможни инструктори – кипърец, кубинец и българи. Имам лични впечатления, а и през годините съм общувал с много хора от нашите среди – инструктори, напреднали, начинаещи, зяпачи, клюкари, злобари, кибици и всякакви други.

Уточнявам, че спомените ми са от периода от края на 1998 насетне. Ако Еди е написал за салсата от тъмната епоха на 90-те години и нейното място в обредните танци на славяните и прабългарите, моите спомени са от Средновековието, когато вече имаше няколко школи, но салса-територията бе все още малка.

През октомври 1998 г., доколкото имам спомени, съществуваха три основни школи – на Анхел Лопес, на Памбос и на Линеа Латина.
В Линеа Латина /на Шени/ преподаватели бяха Вили /не тази от Салса Калиенте, а друга/ и Данчо /Йордан Йосифов – манекен, който беше втори на Мистър България – не помня в коя година/. Линеа Латина бяха много популярни и първоначално бях "зарибен" от тях. По това време те правеха най-много партита и имаха присъствие в доста заведения – в дискотека "Сити" в подлеза на НДК, в "Трезор", "Формула 1", "Розов свят" в Студентски град и т.н. Имаха големи масовки, танцуваха предимно в редички, а по двойки се пускаха само на меренге. По-късно получих информация, че първоначално Памбос е работил ЗА Шени, но впоследствие се е отделил и е направил собствена школа. За тренировките при Линеа Латина почти не си спомням, понеже там изкарах само 2 месеца. Това, което помня, е че се наблягаше предимно на танците в редичка. В Линеа Латина водещото бяха партитата. Школата имаше за цел да даде минимална подготовка на възможно по-голям брой хора, които да ходят на партитата им. Няколко месеца след като си тръгнах оттам, школата им се разпадна /не съм аз причината обаче/, но продължиха да правят партита.

Друга голяма школа по това време бе школата на Анхел. Там не съм ходил, но определено в тази школа се създаваше много "танцуващ материал" – нещо, което се виждаше най-ясно на общите партита, например в Ялта. Това, което отличаваше танцьорите на Анхел, бе много добрата им работа с крака. Танцуваха по двойки и танцуваха всичко, което се пускаше – салса, касаф, меренге... Откъм фигури не бяха много подплатени, макар че и при Памбо не беше така, както е сега /малко по-късно ще кажа и за него/. По това време /1998 – 1999 г./ школата на Анхел според мен бе започнала да губи в надпреварата за хора срещу обединената школа на Памбо и Мигел.
/Това е лично мнение, така ги усетих тогава нещата, а и по-късните събития ми потвърдиха мнението/. Добри танцьори от този период от школата на Анхел бяха Коко /който учеше за пожарникар/ и Мария /една къдрава и синеока мацка, която се загуби последните години/, Веско /който сега е застраховател/ и още няколко, на които не помня имената.

За школата на Памбос имам непосредствени впечатления, тъй като след Линеа Латина се преориентирах към него – това стана мисля през ноември или декември 1998 г. Съображението ми бе съвсем прозаично – научих, че Данчо – инструкторът на Линеа Латина, е ученик на Памбо и реших да се направя на тарикат и да отида и аз при "първоизточника". Действително, Данчо беше там – в групата за напреднали, като партньорка му беше Вили, която впоследствие стана част от Салса Калиенте – първи разширен вариант.
В школата на Памбос инструктор бе и Мигел Родригес, като тандемът Кипър – Куба се оказа много успешен за утвърждаването на школата като най-голяма в страната. Самият Мигел ми е разказвал, че първоначално с Памбос са имали отделни школи, като неговата /на Мигел/ е била по-голямата. В даден момент Памбос му е предложил да се обединят като равностойни партньори и така е започнала съвместната им работа, продължила няколко години. Не разбрах как и в кой момент "съотношението на силите" се е променило. Когато аз отидох там, Памбос вече доминираше като инструктор. Той водеше часовете, определяше материала и разпределяше хората по нива. На Мигел му се даваше думата от време на време, но бе ясно кой е шефът. По същото време в школата имаше няколко помощник-инструктори – Мария /настоящата съпруга на Памбос/, Цвети /Фло от Салса Малса/, Радостина и Бали, която оглави първата салса школа във Варна. От изброените дами титулярка бе Радостина- с нея Памбос показваше фигурите и правеше шоу по партитата.

По това време си спомням, че и Памбос започна да прави партита. Сещам се партито във "Вси светии", което обаче не просъществува дълго. Първата година в школата на Памбо мина под знака на 4 фигури- сетента, собреро, скраф и не помня още какво. Както се сещате, преподаваше се казино. Групите бяха пълни. Напредналите бяха много добри, дори и по днешните стандарти. Там бяха Рени, Росен, Данчо, Вили от Салса Калиенте, Иван – таксиджията, Илиан /от Салса де Куба – Пловдив/, помощник-инструкторките. Още тогава танцуваха руеда със завързани очи, играеха по тройки /мъж с две жени/, правеха неща, които за нас – начинаещите изглеждаха недостижими.

Като много добри танцьори от общата школа на Памбос и Мигел от този период си спомням две имена – Рени и Росен. За мен лично Рени е може би най-добрата жена в българската салса за всички времена или най-малкото - за периода, на който аз съм бил свидетел. Рени бе една късо подстригана руса мацка, която имаше кафяв колан по таекуондо и бе много, много добра в салсата. През 1999-2000 г. тя се въртеше така, както сега не могат и най-върлите фенки на ЛА. При това успяваше да го прави и сама – без водене, което е много по-трудно от въртене с водене от партньор. Нещо повече – в онези години тя се въртеше без точка – нещо, което сега успяват да правят едва 2-3 от днешните инструкторки. Правя уточнение – въртене без точка означава въртене, при което главата на жената е обърната максимално нагоре и назад. В тази поза е изключително трудно да се запази равновесие при въртене. Ако не вярвате – опитайте. Жалко, че Рени замина за САЩ и от 4-5 години не се е появявала на бг-салса парти.
Росен от своя страна бе един от най-добрите танцьори на кубинска салса, който съм виждал. Учеше от Мигел и Памбо, но бе твърде различен от тях и като стил и като излъчване. С Рени бяха изключителна двойка. Жалко, че и той се "отлюспи" от салсата. Знам, че поддържа някаква малка школа, но нито съм наясно къде, нито с кого преподава в момента и дали все още го прави изобщо. Появява се периодично по партита, но почти нищо не е останало от стария му блясък – явно човекът е намерил нови предизвикателства в живота.

klmklm:
Относно Рени - русата мацка, спомням си я, наистина беше страхотна танцьорка! Имам някаква бледа идея за един видео запис от един концерт в НДК, където участваше и тя. За този Росен, доколкото знам води някаква групичка в Лозенец. Виждал съм разлепени едни черно-бели обяви, на които пише "инструктори кубинци", но се оказа, че "кубинците" си били заминали за Куба и инструктор бил Росен.

rosen:
Трогнат съм от това, което прочетох за себе си и за салсата изобщо. ВСИЧКО, КОЕТО СИ НАПИСАЛ Е ИСТИНА! АЗ БЯХ ТАМ, ДОКОСНАХ СЕ ДО ТОЗИ СВЯТ! Когато чета редовете, усещам как адреналинът ми се покачва, връщам се назад, спомням си за приятелите, за партитата и най-вече за това, че всички ние бяхме едно голямо семейство! 

Понеже тръгнах да пиша за Памбос и Мигел, мисля че тук е мястото да спомена нещо. Независимо че бяха заедно, Мигел се ползваше с особен статут. Паралелно с общия бизнес, той преподаваше и в собствена школа, която имаше мисля една начинаеща и една по-напреднала група. Там ходех и аз. Уроците си Мигел провеждаше два пъти седмично в една заличка в пресечка на Раковска близо до Операта. През годината нямаше много хора, но през лятото беше фул, понеже тогава Памбос и Анхел почиваха и народът се изсипваше при Мигел. Там той направи голям пробив. Явно се бе снабдил с касети и фигурен материал, защото в даден момент започна да показва много нови неща. При Памбос /първата година когато бях при него/ и при Анхел не се показваха много фигури и съответно интересът към Мигел беше много голям. Случвало се е за един час да преподаде по три фигури и на следващия път, както той, така и ние, не помнехме "трента и синко" в кой точно вариант сме го учили, а това беше голям проблем при руедите. В този период, когато преподаваше паралелно, Мигел набра скорост и авторитет и хората вече спряха да гледат на него като на "помощника" на Памбос. Факт е обаче, че Памбос знаеше за тази паралелна школа на партньора си и въпреки това го търпеше – нещо, което по-късно не се случи с учениците му българи, решили да преподават салса. Аз си го обяснявам с желанието на Памбос да противостои успешно на Анхел, който все още имаше голяма школа с добри танцьори. Привличайки кубинец в екипа си, Памбос се застраховаше срещу всички възможни упреци и твърдения, че салсата се учи най-добре от кубинци, понеже тя им е в кръвта и т.н. Имайки Мигел до себе си, той успя да привлече много хора, които иначе биха се доверили само на инструктор с произход от Карибите. Другото важно нещо, което се случи, е че самият Памбос /през втората година от моето обучение при него/ започна да показва доста фигурен материал. Очевидно бе разбрал, че Мигел работи на пълни обороти и съответно това го предизвика да направи същото и да защити авторитета си на водещ инструктор.

teddy:
Първото ми ходене на танци беше в една сграда на бул. Дондуков, а инструктор в първия час беше Таня. Тя преподаваше във вторник, а той в четвъртък. Там се запознах и с Гулико, която идваше за втори път с две нейни дружки. Седмица-две по късно в залата се появи и Стефан като стана ясно, че той вече знаеше доста повече от нас. Около два месеца Мигел ни предложи да продължим на новото място – в залата на Памбос. Така попаднахме в неговата школа. 

За да приключа темата за трите школи от периода 1999-2001г, трябва да заявя, че не съм наясно какво точно и как се е случвало в школата на Анхел, тъй като не съм бил негов ученик. Знаеше се за школата му, той и учениците му се отчитаха достойно на дансинга – това бе, което се виждаше с просто око. Знам, че е имал доста помощници или заместници – Мария /не тази, която сега води групи и при която са учили Теди, Таня и други колеги от форума/ – говоря за партньорката на Коко, която бе страшна танцьорка, Живка – която сега е от екипа на Салса Калиенте – тя е била една от първите партньорки на Анхел, Мария – тази, която повечето знаят и която преподава и днес, Райед, Доктора... Част от изброените продължиха да се занимават с преподаване и след като Анхел се оттегли от инструкторска работа и се съсредоточи върху нововъзникналата Салса плюс. Т.е. не съм наясно дали тези хора са продължили да действат като негови "подизпълнители" или са направили собствени школи. Ако някой от колегите е наясно – нека да сподели, аз нямам идея какво е било.

По отношение на партитата в периода 1999-2001 г.: Както казах, най-много партита, а и най-масови в началото, бяха тези на Линеа Латина. Ходеха много и различни хора, повечето като мен не бяха много в час с танците, но се танцуваше предимно в редички и съответно не се изискваше кой знае какво умение. Памбос пробва с няколко партита, но не му вървяха и заведенията постоянно се сменяха. За Анхел не си спомням да е правил собствено парти, но е възможно и да бъркам. Мигел бе в тандем с Памбос и нямаше собствено мероприятие. Това, което си спомням много ясно, бе партито в дискотека Ялта. По днешните стандарти можем да го определим като общо парти – то не беше свързано с конкретна школа и там ходеха да танцуват всички. Ди джей мисля че беше Анхел. Там бе и сцената, където инструкторите си мереха пишките и доказваха кой е по-по-най. Бе супер да видиш на един дансинг всички инструктори в надпревара помежду си – нещо, което сега става само по фестивали и салса събития веднъж-два пъти годишно. Най-интересното бе, че навремето в Ялта начинаещите не подпираха стените, а усърдно пречеха на майсторите по дансинга и макар и спъвайки се, опитваха да възпроизведат наученото през седмицата. Може да е било, защото това парти нямаше алтернатива и бе само един път седмично – ако лапаш мухите, може и да останеш за следващата събота с намерението си да танцуваш.

Когато писах горните редове, допуснах неточност. Партито в Ялта беше без алтернатива що се отнася до уикенда. През седмицата имаше друго култово място за салса и това бе клуб Червило. По мои спомени всяка сряда имаше салса дискотека, като ди-джеи бяха или Мишо, или Тео. Освен като познавачи на музиката, те се изявяваха и като танцьори, а доколкото съм чувал за Тео, той е водил и групи като инструктор. Двамата бяха интересни екземпляри. Мишо бе един дългокос образ, който приличаше на хипар и се обличаше доста екстравагантно – с разни индиански одеала и ленти, които висяха по него. Тео пък обратно – беше късо подстриган и доста по-сдържан, доколкото можех да преценя, без да твърдя, че го познавам отблизо. И двамата танцуваха различно. Тео очевидно бе учил целенасочено и то в чужбина /впоследствие ми казаха, че в Германия, но за това не съм много сигурен/. Стилът му бе казино, но различно от това на Мигел, Памбос или Анхел. За Мишо ми е по-трудно да определя какво точно танцуваше. Даже съм питал инструктори, които да ми посочат какъв е стилът му. Памбос ми бе казал веднъж на майтап, че това е "секси-стайл" или "Мишо-стайл". Тогава знаехме само казино и това, което той правеше, бе доста различно. Фигури почти не знаеше. Танцуваше в много близък хват, лице в лице с партньорката, плътно долепен до нея и в тази позиция правеше разходки по дансинга, постоянно променяйки посоката – нещо средно между салса и валс. Беше забавно да го наблюдаваш отстрани, а на жените, доколкото знам, им харесваше да танцуват с него.

klmklm:
Тео наистина е живял и учил салса в Германия. Даже в статията си Еди го споменава като "Тео зъболекаря", дето е носел дискове от Германия.
Имам спомени от 2000-2001 г. когато имаше партита в Червило в сряда - там уроците преди партито се водеха точно от Тео. 

На партито в Червило ходех рядко, понеже през седмицата почти всяка вечер ми бе ангажирана с тренировки – по салса или нещо друго. Червило също бе запазена територия, където инструкторите ходеха почти редовно, за да зарибяват нови попълнения и съответно отново да си премерят... уменията.

В Червило освен парти, се организираха и уроци по салса. Аз помня, че Мигел в определен период от време провеждаше уроци там непосредствено преди самото парти. След урока започваше и дискотеката. Доколкото знам, Тео също е преподавал там.
С това мисля, че поизчерпих темата за заведенията и партитата от този период.

klmklm:
Моите първи спомени са от лятото на 2000 г., а тогава, доколкото си спомням, съществуваха и Червило, и Ялта. В Червило музиката се пускаше от Тео, Мишо и Иван. Тео в момента е далеч от салсата, Мишо ми каза, че диджейства по разни други партита и мероприятия, а Иван го видях преди няколко месеца в Салса+ - той също диджействал по разни други частни и публични партита.
Някъде около есента на 2001 г. се появи и партито в BACK STAGE - там Мишо беше организирал група ИНФИНИТИ да свирят салса на живо. Беше страхотен купон!

tanyatasheva:
Едно малко допълнение – партито в Червило поне по мои спомени от последната година, когато го имаше, беше във вторник, а не в сряда. Тогава преди да почне купона, уроци даваше и Раул.

teddy:
Моите спомени за началото са свързани с момента, в който аз тръгнах на танци. Година преди това обаче на рожденния си ден в Червило станах свидетел на най-страхотното танцуване на руеда от две двойки. Малко ми изневерява паметта, но май бяха Памбос и Радостина и Мигел и Мария. Възможно е и да бъркам, защото тогава всъщност не знаех кои са тези хора. Знаех само, че имах усещането, че са извънземни заради начина, по който танцуваха! Почувствах се като натрапник в един толкова различен свяк, където говорят на друг език – красив, възторжен, ритмичен... направо божествен! 

Тук ще направя едно отклонение от основната сюжетна линия и ще се спра на една много оспорвана, оплювана и отричана личност. Ще уточня само, че аз самият нямам лично отношение към нея и определенията са плод на чужди оценки, а не мои. Става дума за Зоя Анчева. Защо й отделям внимание и пиша за нея, след като не е нито инструктор, нито видна танцьорка? Затова, защото тя имаше определена роля за възникването и утвърждаването на част от появилите се нови инструктори. Ето в какво конкретно се изразяваше нейния принос: Зоя много успешно се впусна в ролята на нещо като мениджър или посредник. Тя наемаше зала от свое име, след което ангажираше някой действащ инструктор или напреднал ученик и ги наемаше за преподаватели в съответната зала. Освен това осигуряваше и определен контингент ученици, благодарение на личните си контакти.

За първи път тази схема доколкото знам сработи с Мигел, в залата на Раковска, за която вече писах. В определени дни от седмицата Мигел /не помня точно кои бяха, но единия със сигурност бе в събота/, Мигел преподаваше "на частно" с мълчаливото съгласие на Памбос и с любезното съдействие на Зоя. Парите се разпределяха така: от всеки 3 лева входна такса за човек, единият лев отиваше за наем на залата, другият бе за Зоя, а третият – за Мигел. След като се раздели с Мигел, Зоя "осинови" Моника Стоянова – основателката на днешния клуб Вамос. Когато се раздели с нея, Зоя си нае следващите обещаващи танцьори – Сашо и Цвети /днес известна като Фло/ - бъдещите създатели на Салса Малса. През ръцете на Зоя за първи път на българска земя се пробва и Раул. За Алфредо не съм сигурен, но май и той беше при нея известно време.

Като равносметка може да се каже, че Зоя бе човек, с чиято помощ повече от половината бъдещи и настоящи инструктори направиха първите си стъпки като самостоятелен бизнес. Не знам какво точно се случваше между тях и Зоя, но определено повечето не се задържаха дълго и не си говореха с нея впоследствие. Толкова за Зоя - първия "мениджър" в българската салса.

klmklm:
Допълнение относно Зоя - мисля че първи при нея проби като самостоятелен инструктор Мигел. След това при нея започна Елена/Бали/ от Варна. Моника беше след нея, после Сашо и Цвети, Раул и пр.

vanko1:
Ще обясня за Зоя още малко. Когато аз започнах да ходя на уроци /1998г./, Зоя вече беше в средата. Тя не е инструктор и никога не е била, доколкото знам. Къде е учила – един Господ знае. После, когато работеше с Мигел, Моника и т.н., учеше от тях. Нейната роля в салса-живота бе особена. Тя издирваше "млади таланти", които все още не бяха достатъчно уверени, за да започнат собствено преподаване и им предлагаше съвместна работа. Тя осигуряваше залата и определен контингент от ученици – обикновено нейни близки и приятели, а съответният инструктор водеше часовете. По тази схема минаха много преподаватели – Мигел, Моника, Бали /Елена/, Сашо и Цвета, Раул и Алфредо. При Алфредо, доколкото знам , тя му е съдействала да учи музикален театър в НАТФИЗ, а при Раул дотолкова се е сближила, че е станала кръстница на детето му. Всеки от тези инструктори в определен момент се разделяше с нея, в повечето случаи – с много влошени отношения. За Мигел и Памбос знам, че я заобикалят от километри и гледат на нея като на неодушевен предмет. Аз я познавам лично, дори и мен ме бе поканила като помощник в залата, вече не помня при кой инструктор. Аз отказах, но като цяло към мен е била коректна и когато се видим, я поздравявам. Ако трябва да обобщя – Зоя печелеше от инструкторите до момента, в който те самите не добиеха увереност, че могат да се справят и сами. От доста време не съм я виждал, а и не знам дали не работи отново с някоя нова "надежда". Дано да съм дал някаква по-подробна представа с тези редове.

gena:
Едно уточнение - Алфредо никога не е работил с въпросната Зоя. Самият той дори каза, че не се сеща коя точно е тя. За НАТФИЗ и постъпването му там като преподавател и студент едновременно "вина" има професор Петя Стоилова, с която се познаваме от самото начало, когато Алфредо дойде в България и все още ходехме само като приятели на Анхел Лопес в новооткритата Салса Плюс. Мисля, че това беше през 2000 или 2001 година. Та още тогава Алфредо участваше в спектакъл на въпросната професорка, тогава доцентка. Но това са вече неща, далече от темата, за която говорихме

vanko1:
Не знам дали Зоя си е сложила "в актив" Алфредо или това са просто поредните слухове и легенди. Възможно е пък да е тръгнало от факта, че в началото имената на Алфредо и Раул вървяха в тандем, а за Раул съм сигурен, че работеше със Зоя

magi:
И аз искам да направя едно уточнение относно Зоя и Раул. Това за кръстница на детето му не е вярно, тя е кума на сватбата му. Раул наистина е работил с нея известно време и отношенията им са чудесни, това е! 

Искам да разсея една заблуда. В периода 1998-2001 г. нямаше чак толкова обич и красота в бг-салсата, както сега твърдят някои колеги. Не казвам, че лъжат – напротив. Повечето от тях са позитивни хора и са запомнили само хубавите моменти и емоции и са позабравили някои неща. В действителност изобщо не сме били "едно задружно семейство" и не всичко е било цветя и рози по школите. Това е една много измамна представа. Инструкторите бяха по-малко от пръстите на едната ръка, но това не им пречеше да се мразят и да не се понасят. Веднага ще дам пример. Мигел и Памбос не можеха да търпят Анхел. За него казваха, че е един дебел мъж, който лъже на поразия, гони жените и танцува салса, каквато е била отпреди 15-20 години. Това съм го чувал лично и не си измислям. Казваха, че информацията му е стара, не знае и не преподава фигури, прави физически тренировки в часовете, понеже няма с какво друго да занимава хората и т.н. Както се сещате – Анхел също не ги долюбваше особено. Срещу Мигел не съм го чувал да говори открито, но пък по ефир в едно радио бе заявил, че при кипърец салса не може и няма как да се научи. Ето за това иде реч – мир и щастие между народите. Между Памбос и Мигел нещата също не бяха идеални независимо, че бяха заедно. Всъщност, сега като се замисля, това тяхното си беше брак по сметка - без взаимни чувства, но с много личен интерес за всеки. Както вече писах, Памбос имаше пълния интерес да държи Мигел на заплата при себе си, за да отразява атаките за "некубинската" си салса от страна на Анхел. Мигел в същото време не беше лоялен към своя "съдружник" и съм бил свидетел как в часовете при Памбос Мигел тихо уговаря хората от групите да ходят в личната му школа на Раковска, за да се научат на "истинска салса". Интересно какво тогава е преподавал в останалото време при Памбос? Понеже съм бил и на двете места, ще кажа – разлика нямаше, просто в личната си школа Мигел преподаваше повече фигури, за да зарибява повече хора. Памбос ги знаеше тези факти и изказвания, но интересното е, че доста дълго търпеше това източване на хора от групите си. Явно Анхел и школата му не са били за подценяване и е бил принуден да търпи своя "съдружник по неволя".

В голямата битка за хора победи обединената школа на Памбос и Мигел. Някъде към 2001г. вече нямаше съмнение кой е лидер на пазара на салсата. Причините за това според мен бяха няколко:
На първо място, Анхел започна да се откъсва от активното преподаване и все повече в школата му отпред заставаха помощник-инструктори. Знам за Райед, Мария /партньорката на Коко-пожарникаря/ и Мария, за която днес се твърди, че е наследила школата му. Както и във всяка друга работа, свързана с хора, не е без значение дали комуникираш с водещата фигура в дадена сфера или с някой от многобройните сътрудници, независимо колко са квалифицирани и добре подготвени. Анхел бе лицето на школата, инструкторът-кубинец, а учениците му го виждаха все по-рядко. Предполагам, че отсъствието му се е дължало както на здравословни проблеми /имаше операции на краката и платинени гвоздеи в костите, а също и проблеми с теглото/, така и на ангажиментите му покрай създаването и утвърждаването на новия клуб Салса плюс. По мои спомени това заведение възникна след 2001 г. Анхел се бе нагърбил със задачите на управител, ди джей и рекламно лице и съответно ангажиментите му не бяха малко. Той имаше пълната подкрепа на Грета и останалото ръководство на Салса плюс, но като цяло бе ангажиран през повечето вечери и в резултат нямаше време за преподаване на салса.

В същото това време школата на Памбос и Мигел работеше на пълни обороти. Двамата се изтърпяха взаимно за един доста дълъг период от време – търпимост, каквато Памбос нямаше към никой от отцепилите се по-късно танцьори, които основаха собствени школи. Мигел му беше полезен, защото придаваше идентичност на школата с кубинския си произход. В същото време много уместно си разменяха с Памбос ролите на "добрия" и "лошия", поддържайки по този начин интереса на учениците и създавайки вътрешни лобита, които симпатизираха на единия или другия. За разлика от Анхел, при Памбос имаше изобилие от помощници, които да ангажират вниманието на хората в залата – освен Памбос, в часовете бяха Мигел, Радостина /партньорката на Памбос/, Мария /сегашната му съпруга/, Цвети /Фло/, Елена /Бали/... Целият този екип се занимаваше с преподаване и нормално никой не искаше да си тръгва от школата му.

Анхел по мое мнение допусна още една грешка, която никак не бе малка. Той подцени своите конкуренти. Може би разчиташе на това, че неговата школа е била по-стара и по-голяма в началото. А и определено не възприемаше на сериозно нито Памбос, нито Мигел. Дори и чисто физически те се различаваха значително. Докато Анхел бе висок и представителен едър мъж, Памбос и Мигел бяха дребни и с неособено впечатляващ външен вид, Анхел бе светъл, а Мигел и Памбос бяха тъмни, Анхел се държеше тежко и внушаваше респект, а конкурентите му бяха "шутове", които забавляват хората, Анхел бе галантен към жените – целуваше им ръка, след танц ги водеше до масите им, а Памбос и Мигел се държаха като гамени. Именно от тази разлика си мисля, че се подлъга Анхел. Точно с това си поведение и външен вид Памбос и Мигел станаха любимци на голям кръг от хора, включително и на мен самия. Те нагледно показваха как един обикновен и с нищо неблестящ човек може да бъде различен и привлекателен, ако танцува добре.

Анхел не си взе поука и от факта, че от 2000 г. Мигел и Памбос започнаха да преподават интензивно много нови фигури. Очевидно в желанието си да създаде една добра основа за своите ученици, Анхел е отблъснал тези от тях, които са нямали търпението и волята да учат. Бях свидетел как почти половината хора на Анхел дойдоха в школата на Памбос или съответно при Мигел – в залата му на Раковска. Формулата за привличане на хора се разработи точно тогава и е непроменена до днес. Условието да бъдат пълни групите е да се преподават неща, които могат да се научат за час-два, т.е. нови фигури. Всичко, което е свързано с по-дълго обучение, просто е обречено. Не казвам, че това е правилният подход – напротив. Има обаче правила на пазара, а те са свързани с особеностите на клиентелата. Малко са тези от танцуващите салса, които имат сериозни амбиции, т.е. желание да станат много добри. Повечето хора ходят за забавление и релакс след работа, поради което интересът им е свързан с изучаване на неща, които влизат бързо в употреба. Това разбраха навремето Мигел и Памбос и съответно точно това не е могъл или не е искал да разбере Анхел.

За да приключа темата за Анхел, искам да кажа още нещо за школата му. Много се спекулира с това кой е наследил стила му на танцуване и кой е истинския продължител на неговия начин на танцуване. Възможно е част от учениците на Мария да не са съгласни с мен, но аз имам наблюдения за времето, когато Анхел танцуваше всяка събота в Ялта, а и по-късно, през 2003 г., когато се готвеха с Моника Стоянова за участие във фестивала в Барселона, за което ще разкажа по-късно. С риск да разочаровам доста хора, ще кажа, че по мое мнение само един човек е взел нещо от стила на Анхел и е привличал вниманието ми и това е Райед. За него знам, че известно време е преподавал, после работеше на Мансардата, а сега нямам идея къде е и с какво се занимава. Единствено при него съм имал усещането, че наблюдавам движения на Анхел - при никой друг. Възможно е Мария да е съхранила методиката на преподаване и тя самата определено е научила много хора на салса. Само че Мария не е Анхел и съответно нейните ученици не танцуват по начина, по който танцуваха Коко, другата Мария, Веско, Живка... – първите ученици на Анхел. Изучаването на танца е до голяма степен показване и имитиране на видяното. При цялото ми уважение към Мария, мисля че стилът на Анхел изчезна в момента, в който той напусна България.

tanyatasheva:
От учениците на Анхел, направи школа доктор Ники неврохирурга заедно с Ирина, но мисля че за кратко време. Най-изявена последователка на Анхел, в смисъл като методика на обучение по кубинска салса, не като стил, защото той си промени стила, беше и е инструкторката Мария. Този метод дава сигурни резултати, но иска много време, а хората нямат време, искат сега веднага да стане всичко. Сред учениците от онова време и от школата на Анхел, имаше злобнички подмятания срещу другите школи, че нямали техника, че учели само фигури, а ритъма за нищо го нямали. Така че, вярно и тогава не всичко е било съвсем розово. Но пък в крайна сметка, това е било част от съревнованието и стимула за развитие. Никой разумен човек не може да бъде предубеден, а трябва да вярва преди всичко на очите си. Друг е въпросът, че някои гледат, но не виждат. Но едно мога да кажа със сигурност. Нито Раул, нито Алфредо, при които съм взимала уроци много дълго време /а при единия продължавам да взимам/ са казвали пред учениците и една лоша дума срещу друг инструктор или школа. Само в процеса на обучението се е казвало "не правете това като другите, имайте стил" и т. н.

irina:
Ей, чета, чета и ви се радвам. Чак се регистрирах! Първо поздрави на всички от мен и Доктора от страната на кравите и шоколада. Много ни липсват тук салса партитата, ама скоро мислим и да понаучим малко и тия надути швейцарци. За скромната ни, но качествена школа в БГ, ни е много мъчно, ама няма начин. Едно е сигурно, традицията на Анхел ще продължи, макар и извън родната ни земя. Впрочем последният е жив и здрав, на една ръка разстояние от нас, така че... да му мислят чужденците :)
За пластиката: естествено всичко идва от краката и много footwork, който си беше част от преподаването на Анхел и на нито един от учениците не му се е разминало. Пластиката на Анхел и добрите му ученици според мен идва и от многото меренге и от мамбото, ако щете и от гуагуанкото, които навремето той единствено показваше. Именно там е ключът към пластиката. На всичките си мастерс групи Анхел е преподавал гуагуанко. За съжаление за кратко, защото след това замина за Малта, после за Гърция. Доколкото знам, сега единствено при Раул и Алфредо можете да го видите. Мисля, че в момента може би те са единствените, които показват най-широка гама от танци от неучениците на Анхел. А всеки един танц ти дава различно движение на тялото и нови умения и най-вече музикална грамотност. Затова и Раул и Алфредо танцуват така. Всички некубинци/латиноамериканци просто не се раждат с тази пластика на тялото и за да я постигнат, си трябва много меренге. Горното го твърдя 100%, защото сме преподавали без и със меренге и разликата е от земята до небето.

tanyatasheva:
Точно така беше. Инструкторката Мария, която твърдеше, че ни преподава така, както е учил Анхел, ни побъркваше от работа с крака. Даже напредналите ни караше да идваме 1 час по-рано заедно със средно ниво и да трамбоваме основни стъпки от единия до другия край на залата на "Спартак". Въртяхме се по същия начин - от единия до другия край на залата, като трябваше да центрираме погледа си в една реклама на стената. На някои момчета им призляваше, защото не бяха свикнали да се въртят. А най-гадното упражнение беше "сапатео" за бързи крака /наподобяваше мексиканския танц, редуваш ляв и десен край, пета и пръсти, като постепенно ритъма се ускорява и трябваше да се чува удара на краката на всички като един/. От това упражнение бях получила кървави мехури на краката, явно го извършвах неправилно и с неудобни обувки. Но сериозно ви казвам - това беше от полза. И за пластиката е вярно. На по-начинаещите даже забраняваше да се кълчат неестествено, казваше, че движенията на тялото идват от правилната постановка на краката. Искаха се отчетливи стъпки, бързи крака, свободната ръка да не виси безжизнено и естествени движения на тялото, нищо повече.

Tedy:
Само ще добавя, че на тази физическа салса или физически тренировки, които Анхел правеше, могат да благодарят много хора. Тъй като благодарение на тези казармени тренировки хората добиваха невероятна издържливост в танцуването и перфектна техника, а имаше и тежък footwork. Колкото до това дали Анхел е знаел фигури или не – да, знаеше и показваше, но много от тях с малко по-различно изпълнение или имена от сегашното казино. И се радвам, че стила и начина на преподаване на Анхел го има все още в една школа в София, може да попитате diva. Другото нещо при Анхел е, че се танцуваше много меренге, при това на високо ниво. И досега в школите не се преподава меренге, както той го преподаваше. Няма да коментирам причините. А колкото до това, че Анхел ако поискаше танцуваше, това е така. Аз също съм на мнение, че е адски добър танцьор!
Анхел беше наясно с нещата, просто школата му беше от друг тип и гонеше други цели, а колкото до Мария, не мисля, че се твърди, че е наследник на стила на Анхел, ами си е точно така. Доктор Ники също. За да танцуваш в стила на Анхел, се изискваше голяма физическа издържливост и техника.
Да, аз също видях, че доста хора си тръгнаха от школата, но и доста останаха и си вдигнаха нивото! Освен това при Мария също ходят доста хора. Там съм видял доста технически упражнения, които на друга тренировка не съм виждал. Както каза, има пазарни правила, но това просто не беше целта на тази школа. Доколкото знам в момента и при Алфредо има специални тренировки за техника, които са на много високо ниво
Раед също преподаваше в школата на доктор Ники и стила на Анхел не е изчезнал! Да не пропускаме и Албена. Анхел обучи Мария и Албена специално за инструктори. А стила, който танцуваше Анхел, го има в Моника, Мария, Албена, Ники, Ирина, Раед, другата Мария, Мишо /Chayanne/, както и в моята скромна личност.

vanko1:
Теди, споделих моето лично виждане, това е. Просто ако изключим Райед, всички останали, които сочиш /включително и ти самия/ танцуват различно от първите ученици на Анхел, които са били обучени от самия него. Аз не съм учил нито при него, нито при Доктора, Райед или Мария. Опитвам се безпристрастно да кажа какво съм видял тогава и какво виждам днес. Имай предвид, че някои хора от учениците на Анхел /напр. Шайен, Вили от старото Калиенте и други/ учеха и на други места и това им е променило стила, независимо дали го съзнават или не. След 1 година при нов инструктор всеки става различен – усетил съм го на гърба си, понеже съм бил в 4 школи за тези години. Мен не ме касае пряко кой и как ще определя себе си или школата си. Изразих мнение, но нямам претенции да бъда последна инстанция за каквото и да било.

irina:
Кратка историческа добавка: след като Анхел спря да води на Спартак /по политически причини/, започна заедно с Раед да води групи в Салса+. И тренировките си бяха доста сериозни! По това време там водеха и Сашо и Цвети, около година преди да направят Салса Малса. Според мен това бяха златните години на Салса+, където хората ходеха за купона и да танцуват, а не да правят реклама на школите. Жалко за онези времена /май 2002 – 2003 г./!
Групите на Анхел в Салса+ по-късно първоначално бяха поети от Радо и Тина, но повечето хора отидоха при Сашо и Цвети /по това време все още преподаваха Руеда де Казино в Салса Малса/. След Радо и Тина в Салса+ се появиха Моника, после Мони, но не знам дали вече бяха останали ученици на Анхел там.
Мария, доколкото знам, продължи да води школата на Спартак по начин идентичен, доколкото е възможно, с този на Анхел. Забележка: независимо кой и кога е водил на Спартак, там деловите отношения бяха с Грета, съответно Грета спорт. По това време /2003-2004 г./ Мария беше единствена продължителка на Анхел /поне доколкото знам/. Аз и Доктора бяхме в Берлин, където между останалите ни ангажименти направихме абсолютно експериментална школа по танци и си доказахме първо на себе си, а после и на хората, които идваха да танцуват, че за шест месеца се прави Мастър клас /толкова време бяхме в Берлин/.
След като ние се върнахме от Германия, направихме школа /февруари 2004 г./, в която се преподаваше предимно по методиката на Анхел, но със значително повече фигури в Руеда, footwork и нови неща /bez LA/. Анхел междувременно замина за Атина, Мария преустанови преподаването в Спартак поради бременност. Тогава част от нейните хора идваха при нас поради идентичността на стила. Малко по-късно при нас се присъедини и Раед и пое начинаещите и част от групите средно ниво, за което сме му безкрайно благодарни! Школата за съжаление просъществува само една година, защото заминахме за Швейцария, където сме и сега. В този смисъл стила на Анхел се преподава само от Мария, но не знам къде точно в момента, не е на Спартак. 

За да изчерпя темата за периода 1998-2001 г., остана да напиша още съвсем малко, след което ще премина към по-новите събития. Много хора от този период, включително и приятели, които уважавам и обичам, говорят с голяма носталгия за онези времена. Вече казах защо е така – просто са положителни личности и са забравили някои факти, които обаче аз помня. Съвсем отговорно заявявам, че наред с хубавите неща, през времето, за което пиша, съществуваха всички "екстри", на които и днес сме свидетели - злоба, завист, интриги, изневери и лъжи, много лъжи. Част от тези лъжи изхождаха от самите инструктори и звучаха абсурдно. С риск да ме намразят всички бивши и настоящи фенове на добре познатите ни преподаватели, ще споделя за част от тази митология и вие преценете прав ли съм или не съм.

Памбос поддържаше тезата, че е обучаван и дължи уменията си лично на хореографа на Шайен – не колегата от този форум, а истинския – певецът-актьор, който изигра главната роля в "Танцувай с мен". Говореше се, че е ходил в Куба, където за няколко месеца усвоил необходимите знания и се е завърнал "ъпгрейднат" на българска земя, където да сподели наученото. Това е информация, която няма как да бъде проверена, а и за годините, през които съм учил при него, не съм виждал нито снимки, нито видеоматериал от това пътуване. Доколкото познавам Памбос, той едва ли би пропуснал да публикува в сайта си материали за тези факти, ако евентуално разполага с такива. Другият му хит бе, че брат му е световен шампион по фламенко. Аз брат му съм го виждал на живо, а също съм гледал по телевизията и представления на Хоакин Кортес и мога да сравня кой е шампион и кой не. Дори самият Памбос танцуваше много по-добре фламенко от брат си. Не разбирам от фламенко, но има очевидни неща все пак.

При кубинците нещата бяха много по-отчайващи. С Анхел не съм имал лични контакти и мога да споделя само това, което съм чул, че е говорил за себе си. Най-абсурдно бе твърдението, че е незаконен син на Фидел Кастро! Вие преценете – ако Фидел имаше незаконен син, дали щеше да бъде в България и да работи в Кремиковци /първоначално Анхел е работил там/? Кастро има дъщеря, но тя е била явно по-умна от брат си и доколкото знам е избягала в Щатите. Следващият мит бе тезата, че има десети дан по карате /за сведение това е най-високата степен на черните колани/. В света хората, които имат такава степен, са не повече от 10 и всички са на преклонна възраст. Колани над пети дан се дават за заслуги – на шефове на национални федерации, на философи в теорията на бойните изкуства и т.н. Сами преценете дали това е възможно да е налице при Анхел, който тогава бе около 30-35 годишен. Последният често тиражиран хит бе, че е бивш командос от охраната на Кастро, който обучава нашите барети във Враня. По една случайност през периода 1989-1991 г. аз имах честта да познавам лично хората, които планираха и провеждаха обучението точно на това поделение. Няма да ви разказвам моята лична история, само ще кажа, че Анхел никога, под никаква форма не е имал досег със Специализирания отряд за борба с тероризма във Враня.

За Мигел ще кажа, че не падаше по-долу. Лично на мен ми бе разказал, че преди да дойде в България, е воювал в Ангола, където са се "клали здраво" по неговите думи и от тогава не бил същия човек. Тогава му повярвах, понеже знаех, че е учил във Военното училище във Велико Търново и знаех, че Куба поддържа войски в Ангола. Другото, което ми каза е, че е с диплома от специалните части на пехотата, какъвто профил имало във военното училище. След години успях да му видя дипломата по един конкретен повод – беше доколкото си спомням с профил на свързочник. Това не е толкова важно. По-важното е, че той никога не е ходил в Ангола или където и да било в Африка. Информацията ми е повече от достоверна, защото изхожда от бившата му съпруга и от други хора, които го познават отдавна. Същите истории за фронта ги е поддържал и Анхел доколкото знам, като е твърдял, че е загубил най-добрия си приятел в Африка и е оцелявал сам в джунглите, където се е бил с тигрите. Само че тигри в Африка няма, а хора, които го познават от много време, са ми казвали, че и той не е помирисвал Черния континент.

Защо ви разказвам всичко това? - За да добиете представа, че и тогава нещата не бяха толкова идеални и съответно хората си бяха същите – със своите човешки слабости и недостатъци. Знам, че не звучи приятно, но говоря неща, които битуваха в салса-пространството и всеки ги знаеше, но никой не можеше да провери доколко са верни. Аз имах случайния шанс да дам отговор за себе си на тези легенди и сега ги споделям с вас. Със сигурност това няма да се хареса на някои, но ако желаете, мога в личен разговор да докажа всяко едно от твърденията си. Тук не му е мястото, понеже са намесени и други хора от нашите среди.

За да бъда обективен, отново ще подчертая, че специално за Анхел тези истории съм ги чувал от други хора и съответно информацията ми не е от първа ръка. От него не съм чул нищо, понеже не се познавахме лично. Това, което описах, бе това, което съм слушал от други хора.За Мигел и Памбос обаче нещата са едно към едно и няма нужда от допълнителни уточнения.

Pambos:

Pambos

От началото до сега през школата на Памбос Денсинг Център са минали много много хора като ще цитирам само някои от тях, които познавате – Елена /Бали/ - първата ми патньорка, която сега има школа във Варна; Радостина; Цвета /Фло/ и Сашо, които имат школа в Белгия и представят България по конгресите; Радо, който сега има прекрасен екип – Ред Салса Тийм; Гулико и Стефан, които сега имат Салса Калиенте, а Стефан организира невероятни салса мероприятия; Моника, която сега е част от клуб Вамос в тандем с Мони; Росен; Рени; Атанас, който сега има клуб в София; Илиан, който има школа в Пловдив – Салса де Куба; Боряна – много много добра танцьорка, сега живее и учи в Ница; Таня – живее и учи в Париж и танцува в Парижка формация по салса; Стефка – живее в САЩ и танцува във Вашингтон в група по салса; Мария – жена ми; Ели, която започна при нас на деветгодишна възраст; Кики; Боби и Сашо; Благовест; Криси; Лидия; Марсело; Елеонора; Станислав; Роси – партньорката на Мигел; Даниел; Вили и много други. За мен е гордост, че поставих основите на толкова много добри танцьори /както и на всички, чиито имена не са споменати – не съм ви забравил!/, както и поставих основите на методиката, по която се преподава в гореспоменатите школи, че дори и в цяла България!!!
С много уважение: Памбос