‘Имахме шанса през 1996 да намерим Ибрахим Ферер’. Така започва едно от хилядите интервюта, които Рай Куудър даде по повод на излизането на албума Buena Vista Social Club. Шансът наистина е бил много голям и той носи името Хуан Де Маркос Гонзалес. На него следва да благодарим, че ни поднесе на тепсия един от най-самородните таланти (не казвам изтърканото ‘вокалисти’, защото в Куба ги наричат ‘soneros’) в цялата история на Куба.

‘Лъсках обувки, бях изцапан с боя. Хуан Де Маркос влезе и каза, че му трябва гласа ми. Първоначално му отказах, като му напомних, че от две години вече не пея. Той обаче ми каза, че само аз мога да се справя и беше много настъпателен. Попитах го, за кога му трябвам, за утре, за вдругиден. Не, за днес бе човече, отговори ми той. Той настоя да тръгнем веднага. Отидохме в Egrem, където бяха Елиадес, Компай Сегундо и Рубен’, спомня си Ферер.

Предвид познанството им с Гонзалес, пианистът подхваща първите тактове на ‘Candela’, един от най-популярните хитове на Ибрахим Ферер от началото на 60-те години. Ибрахим Ферер запява, а Рай Куудър вече е убеден, че една от най-обичаните песни от албума е вече само въпрос на звукозапис.

Гледайки Ферер първото ми чувство бе, че е животар, не по-голям разбира се от Сегундо. В същото време чувството му за хумор е заразително, като започнем от постоянните му майтапи за строгата му като последния мохикан съпруга и завършим с опитите му ту да откаже пурите или да спре с местния ром. Нито едното ще се случи, нито другото макар, че в сравнение със Сегундо или с Абсолютният Маниак На Тема Пури Пио Лейва, той си е направо дилетант в пушенето. От друга гледна точка без да засягам въпроса с възрастта на Сегундо, Лейва или Гонзалес, Ибрахим Ферер си е направо ‘младо момче’.

‘Младото момче’ Ибрахим Ферер Планас е роден на 20 февруари 1927 година в малкото градче Сан Луис, близко до Сантияго Де Куба. Официалните данни, доколкото по това време статистиката е била present в Куба, гласят, че майка му Аурелия Ферер го е родила в social dance club, т.е Нейно Величество Музиката е в кръвта му още със срязването на пъпната връв. Ферер не престава да твърди, че е легално регистриран от лицата по гражданско състояние син на майка си, защото това му дава самочувствието и иска всички да разберат, кой е, откъде идва и какъв човек е. Бащата на Ферер (който почива преди майка му) е тера инкогнита, а и той самият като достоен кубинец говори предимно за майка си. Пък и нали някой беше казал, че майката по принцип е известна, а бащата ...
Дядото на Ферер е председател на френското общество, наричано El Cocuye. От тези години датира и прословутият черен идол, галено наречен от Ферер ‘Лазар’. ‘Лазар’ представлява черна абаносова пръчка с африкански идол, която е подарена на майка му от африканец, посетил Куба във връзка с дейността на дядо му.

‘Лазар’ е и символът, който Ферер стиска близо до сърцето си и в който вярва от деня на смъртта на майка си. Тя почива когато Ферер е на 12 години. Ибрахим напуска училище принуден да се бори с живота и се прехранва с пеене по улиците на Сантияго Де Куба. На 13 години Ферер сформирва първата си група заедно с братовчед си Пинео, която се нарича Joveneas del Son (Young Men of Son). Групата изнася концерти главно на частни партита и забави през цялата 1941 година на принципа ‘през деня спим-през нощта пеем’. Младите момчета привличат вниманието на акулите на музикалния пазар на труда и съвсем скоро Ферер е поканен да пее с особено успешните бендове Conjunto Wilson, Conjunto Sorpresa и Maravillla Beltran.

Малко по-късно Ферер има шанса да работи и с най-големият оркестър на Сантияго Де Куба ‘Orquestra Chepin-Choven’. По това време оркестърът, воден от композитора Електо Розел, определя латино-джаз тенденцията на Куба, а Ферер е водещият му вокалист. В тези години се оформя и типичния стил на Ибрахим да пее без каквото и да е напрежение, като на шега и да включва в песните онези особено характерни добавки за Фаустино Орамас или Компай Сегундо. Розел е автор и на най-големия хит на Ферер от края на 40-те години ‘El platanal de Bartolo’, който продължава да звучи в Куба и през средата на 60-те. Певецът приема гост-участия и при легендата Бени Море.

През 1953 година в Сантяго де Куба Ибрахим Ферер започва съвместна работа с групата на Пачо Алонсо. Шест години по-късно те се местят в столицата Хавана и групата се преименува на Los Bocucos. През тези години Ферер пее главно сон и guarchas и много рядко boleros, талант за който ще говорим в част ІІ от историята на Черната перла. Новият вариант на ‘El platanal de Bartolo’, ‘Mi Quimbin’, и ‘Candela’ му спечелват изключителна популярност. Los Bocucos придобива легендарна слава в Куба, като е една от любимите групи на берачите на кафе. Сътрудничеството на Ферер с Пачо Алонсо продължава повече от двадесет години.

В началото на 80-те Ферер е почти забравен в Куба паметник от миналото. Никой не си спомня бляскавите концерти от 50-те и 60-те. Почти 10 години Ферер не е издавал запис. Изглежда, че легендата е забравена. Ферер не печели почти нищо.

Един от най-самобитните музиканти на Куба се препитава като лъска обувки и с малката държавна пенсия. Живее в малкия си апартамент в старата част на Хавана в сграда, строена в края на 19 век. Слага ром, ухания, мед и меренге на своя ‘Лазар’ или ‘Човекът, който отваря врати’, както той обича да го нарича. С месечна пенсия, в размер на 15 долара, две години след последната му временна музикална изява, Ферер чува чукането на вратата.
‘Лазар’(в който той вярва от 57 години) отваря вратите на вселената, а на прага на апартамента е Хуан Де Маркос Гонзалес.

‘Човекът с кожения каскет’ както още го наричат е уникален талант. В кубинските музикални среди Ферер винаги е бил синоним на чувствено пеене, характерно с привидно спокойствие и  дълбоките тъжни очи, които Вендерс запечата във финалните кадри на филма. Като чист представител на школата на Сантяго Де Куба, той е един от малкото музиканти успели да смесят звука на ориенте с традицията на хаванската инструментална и вокална техника.

Времето на второто му прераждане за музиката съвпадна с голямото завръщане на кубинската музика в края на 90-те годинr на вече миналия век. Аблумът Buena Vista Social Club и последвалото Грами изиграха изключителна роля в живота на Ферер. Едноименният филм на Вим Вендерс (за който ще си говорим отделно на страниците на Why Bulgaria и който може да бъде гледан за втори път на територията на България по време на тазгодишния Мюзик Филм Фест) е заснет точно по времето на записите на дебютния албум на Ферер. Албумът носи неговото име, но всъщност е втората среща на всички участници от оригиналната формация. За този албум Ферер получи и награда Грами за най-добър нов латино-изпълнител, което си беше поредната американска гавра. Не може да наградиш Ферер като ‘нов изпълнител’ при положение, че както казахме и в част І за него, кариерата му започва в началото на 40-те години. Дебютният албум показва силата на Ферер при изпълнението на болеро, нещо което не е характерно за цялата му кариера, предвид куриозния факт, че първото болеро, записано от Ибрахим Ферер е Dos Gardenias за едноименния Buena Vista Social Club. Болеро-дуетите на Ферер и Омара Портуондо са истински шедьоври, да не говорим за онази сълза, изпусната от Омара при изпълнението на култовата композиция Silencio.

Записите за дебютният му албум са истинска история, сътворена под ръководството на Хуан Де Маркос Гонзалес и с участието на вечните му приятели Рубен, Компай, Качаито, Пио и Омара. Благодарността към Хуан Де Маркос, който от своя страна е поласкан да работи с Ферер, е голяма. При дебютните записи на новата група на Гонзалес Afro Cuban All Stars, Ферер е задължителният участник и гордо се кипри с червените си и жълти ризи на обложките на диска.

Дълбоко религиозен Ферер споделя по този повод: ‘Един ангел дойде и ме взе, казвайки, Чико, ела и направи този запис. Не исках да го послушам, защото бях спрял да пея, бях се предал. Сега обаче имам собствен албум и съм много щастлив. Мисля за втори, ще участвам в A Toda Cuba Le Gusta и няма да ми се налага да чистя повече обукви’.

Нека да проследим историята на награждаването с наградата Грами за дебютния му албум. На 72-церемония по връчването на наградите единствения конкурент на Ферер за отличието е другият кубиниски гранд групата Los Van Van, организирана от Хуан Формел, която обаче спечели грамофончето си година по-късно за албума си Llegу Van Van. В дните на връчването на наградата се провежда хаванския музикален фестивал. Ферер е хедлайнер на фестивала и е пял с групата си при откриването на фестивала. Вечерта преди церемонията Ферер има концерт в Heredia Theater в Сантяго Де Куба, който се пръска по шевовете. На сутринта Ибрахим пътува за следващия си концерт в град Лас Тунас, който се намира на 1000 километра от Хавана и в който редовната телефонната връзка е истински лукс. Фестивалът е в разгара си. На сцената са Елио Рейес, Чарангин и Ла Оригинал де Манзарило. Директорът на фестивала Адалберто Алварез си спомня: ‘Вестта, че Ибрахим е спечелил Грами се разпространи още същата вечер из цяла Куба, защото това беше победа на кубинската традиционна музика. Нощният живот закипя с нова сила. Хората танцуваха и пееха. Удостояването на Ибрахим с наградата дойде в може би най-добрия възможен момент, по време на нашия втори son-фестивал, няколко дни след изключителния му концерт при откриването. Ибрахим е son-изпълнител пар екселанс и тази награда е признание за всички кубински музиканти в този жанр. Това е победа за всеки един от нас’.

Думите от устата на Алварез звучат особено патриотично, още повече, че самият той неколкократно е концертирал в Щатите с групата си Adalberto y su Son.

Признанието за Ферер дойде в момент, когато бе налице изключително съперничество между музикалните генерации в Куба, старото поколение традиционни son-изпълнители и младото поколение, което се опитва да наложи ново кубинско звучене, пречупено през модерните лейтин-концепции и комерсиализирането на салсата.

Година по-късно студиото Egrem започна и издаването на компилациите на Ферер от годините с Пачо Алонсо, наречени Ibrahim Ferrer y Los Bocucos и излезлият през миналата година сборен албум с композиции от периода 1960-1961 години Que Buena Esta. Междувременно Ферер гостува и в дебютния албум на Омара, продуциран отново от World Circuit, в лицето на Ник Голд и Рай Куудър и във втория албум на Afro Cuban All Stars със зглавието Distinto Diferente.

А за най-големите ни фенове и както стана вече традиция текста на емблематичната ‘Dos Gardenias’ от Buena Vista Social Club Албумът. Композицията е написана от Изолина Карило през 1930 година и част от задължителния репертоар на всеки уважаващ себе си son-изпълнител. Един от най-известните кубински бенд-лидери Антонио Мачао прави песента популярна в Испания в началото на 40-те години. Мачао почива през 1995 година в Севиля, като на неговото погребение, минути преди да бъдат хвърлени първите шепи пръст Компай Сегундо изсвирва това парче in memoriam. Ферер научава ‘Dos Gardenias’ по време на съвместните си концерти с Бени Море през 50-те години в ‘Авилар Клуб’ в Хавана.